Докато стоите прави, без обувки, преместете тежестта си от единия крак на другия. Бавно. Като махало. Не го изхвърляй, носи го. В началото е трудно да се осмисли. Но след няколко минути настъпва тишина. Вътре. В раменете, в стомаха, в главата.
Това просто действие сякаш казва: Аз съм на мястото си. И не е нужно нищо повече. Най-добре е да го правите сутрин или вечер. В мълчание. Без музика, без обаждания. Присъствието е само с тежестта на тялото.
Такова движение не се забелязва. Но той изравнява. И хората, които го избират редовно, казват: влизаш в деня по-спокоен, излизаш от него по-мек. Защото тялото помни, че има подкрепа.
